По инициатива на специализирана комисия (СК) „Здравеопазване“ към Германо-Българската индустриално – търговска камара (ГБИТК) на 9.12.2021 г. се проведе онлайн дискусия на тема "За ваксините срещу коронавируса".
Лектор беше проф. Асена Сербезова, дфн, президент на Българския фармацевтичен съюз.
Модератор на срещата бе Мария Луканова, съпредседател на СК „Здравеопазване“. Главният въпрос, който интересува всички е, защо българското общество реагира с неприемане на научните данни в полза на ваксинирането, подчерта тя. Тя се ангажира с лична инициатива за участие в кампании за информираност в подкрепа на ваксинирането.
Др. Митко Василев, главен управител на ГБИТК откри събитието и сподели, че темата за ваксините срещу коронавируса вълнува цялото ни общество и света.
Професор Сербезова обясни, че всеки лекарствен продукт има ползи, но и нежелани лекарствени реакции. Според нея в началото на стартиране на процеса по ваксиниране не е обяснено на обществото, защо ваксините са разработени толкова бързо. Това са нов вид ваксини, където е използван изкуствен интелект в разработката им, в чието използване се инвестират над 70. милиона евро годишно.
Статистиката сочи, че в България от години общата смъртност е най-висока в Европейския съюз (ЕС), посочи тя. Продължителността на живот е 5-6 години по-ниска в сравнение с други държави в ЕС. Тя се дължи не само на ковид, но и на занемарени мерки за хронично болните, спиране на планови операции, което води и до промяна в психичното здраве и така имунната система отслабва.
Ваксинираните могат да пренасят вируса, но по-ограничено, каза проф. Сербезова. Те също се разболяват, но са с леки симптоми, допълни още тя. Ваксините са ефикасни за предотвратяване на инфекциите, но не на 100%, но и няма лекарствен продукт, който 100% е ефикасен, така че не може да има и такова очакване към ваксините, сподели тя.
Индустрията, която произвежда тези продукти подхожда стриктно към всички процеси на производство и разрешението им за употреба става след оценка на ползите и рисковете от регулаторните органи, обясни проф. Сербезова. Ваксината е биологичен продукт с основно профилактична функция и съдържа агент (бактерия или вирус или части от тях), който чрез вкарване в организма помага на имунната система да развие по-ефективна реакция в справянето със съответната инфекция, допълни тя.
Ваксините могат да бъдат два вида: профилактични (предпазни) и терапевтични (лечебни), каза проф. Сербезова. От 90-те години на миналия век се разработват РНК - ваксини като се използват различни ваксинални технологии, сподели тя. Цикълът на разработване на ваксините се състои от няколко фази преди да бъдат разрешени за употреба, разясни тя.
През 2020 г. учените се спускат в разработването на безопасни и ефикасни ваксини за много кратко време като вече има 23 разрешени за употреба ваксини, а 143 ваксини се разработват в момента, обясни проф. Сербезова. Ваксините срещу Ковид – 19 получават първоначално разрешение за употреба под условие след текущ преглед (rolling review) като преминават през процедури за ускорен достъп до пазара. Издават се условни разрешения за пускане на пазара като се изпълняват определени изисквания, каза тя. В разработването и потенциалното одобрение на ваксините срещу Ковид-19 се случва при много ускорени темпове като реакция на извънредната ситуация. Европейската агенция по лекарства оценява за кратко време заявления с високо качество на данните от фирми, разработващи ваксини и гарантира за обосноваността на своите решения, каза още проф. Сербезова. Тя представи кратко сравнение на разрешените за употреба в момента ваксини в България като сподели данни за тяхната ефикасност и нежелани лекарствени реакции.
Високите нива на стрес и страх могат да доведат до по-сериозни здравословни проблеми. Така имунната система отслабва и здравето се влошава, допълни в заключение проф. Серебезова.
При интерес към темата може да получите презентацията по имейл като пиште на info(at)ahk.bg.
