Контекст и повод
На 14 януари 2026 г. — само две седмици след присъединяването на България към еврозоната — Народното събрание прие на първо четене, без необходимото обществено обсъждане, Законопроект за мерките за контрол на цените на основни стоки и услуги (сигнатура 51-554-01-129, внесен на 16.07.2025 г.).
Основни аргументи
Камарите обединяват близо 100% от западните чуждестранни инвеститори в България, чиито членове генерират значителна част от БВП на страната — над 40% от който след това се преразпределя от държавата. В позицията си те посочват, че предложените законопроекти:
„...не са базирани на правна обосновка, при тях липсва икономически анализ и дори са лишени от визия за развитие и съхранение на конкурентоспособността на българската икономика и реалното увеличаване на благосъстоянието на съгражданите ни."
Конкретно камарите предупреждават за пет ключови проблема. Правна несъстоятелност: законопроектите погазват конституционно регламентирани права и задължения и противоречат на правото на ЕС. Дублиране: съществуващото законодателство вече регламентира ограничаването на спекулата при въвеждане на еврото — новият закон би породил правен хаос. Административна тежест: предвидените мерки въвеждат драстична финансова и административна тежест за бизнеса. Популизъм: под прикритието на защита на уязвими групи законопроектът всъщност представлява абдикация на държавата от нейните реални отговорности. Сигнал за недоверие: подобни мерки подкопават увереността в цивилизационния избор на България и в нейните институции.
Успехът на въвеждането на еврото
Камарите изрично приветстват резултатите от проверките на НАП и КЗП, както и докладите на Координационния център по въвеждане на еврото, свидетелстващи за успешното и плавно приемане на единната европейска валута. Специална благодарност е отправена към БНБ, частните банки, хранителните вериги и търговците за отговорното им поведение в прехода.
Именно затова е особено обезпокоително, че в критичен момент — непосредствено след въвеждането на еврото — Народното събрание обсъжда законодателство, което имплицитно подкопава доверието в институциите и в европейския избор на страната, консолидиран с консенсус още в периода 1997–1999 г.
Позитивен ангажимент
Въпреки категоричното си противопоставяне камарите потвърждават готовността си за продължаващо партньорство с институциите в насока задържане и привличане на инвеститори, подобряване на инвестиционния климат и бизнес средата, както и развитие на конкурентоспособността на българската икономика като неразделна част от европейската и трансатлантическата икономики.