София, 5 февруари 2026 г.
България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) работят за финализиране на процеса по присъединяване на страната към организацията до края на 2026 г. Това бе потвърдено от генералния секретар на ОИСР Матиас Корман при представянето на OECD Economic Survey of Bulgaria 2025 в София. Той подчерта напредъка, постигнат през последните месеци, ангажираността на институциите през изминалата година и изрази надежда процесът да бъде успешно завършен до края на 2026 г. На събитието в Гранитната зала на Министерския съвет присъстваха представители на служебното правителство.
Председателят на Народното събрание Рая Назарян подчерта при срещата си с Корман, че присъединяването към ОИСР е национален приоритет с широк надпартиен консенсус. Тя посочи, че парламентът е приел 11 законодателни изменения през последните 18 месеца в изпълнение на препоръките на ОИСР и че през май миналата година е създадена специална подкомисия за подкрепа на процеса по присъединяване.
Същевременно служебният министър-председател Росен Желязков представи напредъка по присъединяването, организиран в 25 тематични работни групи, и очерта основните предизвикателства: конкурентоспособност, образование, пазар на труда, инвестиционна среда и ефективна публична администрация. По думите му, при запазване на политическия ангажимент независимо от правителствените промени, е възможно усилията да доведат до членство и след 2026 г.
Основни изводи от анализа на ОИСР
ОИСР отчита, че България продължава да намалява разликата в доходите спрямо страните членки на организацията, но разликата в производителността остава значителна. Икономическият растеж през последния период е подкрепен от силно вътрешно търсене – както частно, така и публично – както и от устойчиво нарастване на заплатите.
Ниското равнище на публичния дълг е положителен фактор, но с оглед на нарастващите разходни нужди ОИСР препоръчва по-предпазлива фискална политика и ранна консолидация, за да се гарантира устойчивостта на публичните финанси и да се ограничи инфлационният натиск.
Икономически прогнози на ОИСР за периода 2025–2027 г.
- Ръст на БВП: 3,0 % (2025), 2,6 % (2026), 2,4 % (2027)
- Инфлация: спад до 2,7 % (2026) и 2,4 % (2027)
В контекста на подготовката за присъединяване към еврозоната ролята на фискалната политика става още по-важна за овладяване на краткосрочния инфлационен натиск. Същевременно инвестициите остават по-ниски спрямо сходни икономики, което налага подобряване на бизнес средата, достъпа до пазара и конкуренцията, подкрепено от активни и последователни усилия срещу корупцията.
Структурни реформи: производителност, образование, енергетика
В раздела, посветен на производителността, ОИСР препоръчва:
- намаляване на бариерите за навлизане на пазара, укрепване на конкуренцията и по-целенасочена подкрепа за иновации и интернационализация;
- разширяване на научноизследователската и развойна дейност (R&D) и засилване на партньорствата между университети и бизнес;
- укрепване на институционалния капацитет, опростяване на регулациите и засилване на действията срещу корупцията.
ОИСР обръща особено внимание на реформите в образованието, където резултатите остават под средните за организацията. Препоръчват се по-късно профилиране, ротация на добри учители в по-слабо развити региони и разширяване на работно-базираното обучение в професионалното образование.
В областта на климатичната и енергийната политика България вече е постигнала целите на ЕС за 2030 г. (намаление на емисиите с 55 % спрямо 1990 г.). Пътят към климатична неутралност до 2050 г. обаче изисква допълнителни мерки: ясен график за поетапно закриване на въглищни мощности, реформа на акцизите и данъците върху горивата и автомобилите, както и ускорени инвестиции в електропреносната мрежа.
Фискална политика и модернизация на администрацията
Предвид застаряващото население, нарастващите инвестиционни нужди и изискванията на зелената трансформация, ОИСР препоръчва умерена фискална консолидация, ограничаване на неформалната икономика и подобряване на данъчната събираемост. Разширяването на задължителното изплащане на възнаграждения по банков път би ограничило загубите на приходи. Фискалните прегледи на разходите могат да създадат пространство за инвестиции в инфраструктура, иновации и развитие на умения.
Заключение: Планираното присъединяване на България към ОИСР е свързано с ясен реформаторски дневен ред: повишаване на конкурентоспособността, подобряване на образователните резултати, укрепване на инвестиционната среда и предвидима енергийна и климатична политика. За международните компании това означава по-голяма предвидимост и по-атрактивна бизнес среда в средносрочен план.