Енергийна конференция в България: Санирането на сгради в центъра на енергийната трансформация

Иновативни германски решения за енергийно обновяване на сгради бяха представени на конференция в София

От 10 до 13 ноември 2025 г. в София гостува бизнес делегация от водещи германски компании – доставчици на технологии и услуги за енергийно обновяване на сгради с фокус върху ВЕИ и ОВК технологии. Посещението се проведе в рамките на програмата „Energy Solutions. Made in Germany“ на германското Федерално министерство на икономиката и енергетиката (BMWE) и бе организирано от Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) в партньорство с консултантската компания energiewaechter GmbH.

На 11 ноември 2025 г. в рамките на посещението се проведе конференция на тема „Енергийно обновяване на сгради с ВЕИ и ОВК технологии: Иновации от Германия и възможности за България“. По време на събитието германските компании представиха своите иновативни решения и идеи за сътрудничество, като споделиха опит и добри практики заедно с германските гост-лектори.

Български експерти очертават ключови тенденции и предизвикателства

От българска страна като гост-лектори участваха инж. Ивайло Алексиев, Изпълнителен директор на АУЕР и инж. Ирена Колева, Председател на секция "ОВКХТГ" в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП). Те предоставиха ценна информация за текущите тенденции и предизвикателства в България, както и за възможностите за интегриране на иновативни технологии и устойчиви решения в сградния сектор.

Официално откриване и общи приоритети за енергийна ефективност

Конференцията бе официално открита от Матиас Денер, ръководител на Икономическия отдел в Посолството на ФР Германия в София, Заместник-министърът на регионалното развитие, Дора Янкова и Заместник-министърът на енергетиката, Ива Петрова и Патрик Юнг, Зам.-управител на ГБИТК.

Г-н Матиас Денер, отбеляза, че енергийната ефективност и енергийно обновяване на сградите не са само важна икономическа цел, но представляват и значима възможност за засилване на германо-българското сътрудничество. И в двете страни има натрупан богат опит в тази сфера, а споделянето и прилагането на тези знания може значително да улесни преодоляването на предизвикателствата при постигането на енергийните цели.

Национални инициативи и европейски изисквания за устойчиво обновяване

В своето изказване заместник-министър Дора Янкова подчерта, че обновяването на сградния фонд е сред ключовите приоритети на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Тя акцентира, че България активно участва в европейските инициативи за енергийна ефективност, и посочи като пример втората национална програма за обновяване на многофамилни сгради с 100 % финансиране до 2029 г., както и мерките за подкрепа на домакинствата, изложени на риск от енергийна бедност.

Заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова представи националните инициативи за изпълнение на Директивата на Европейския парламент от 2024 г., която цели до 2050 г. всички сгради да са с нулеви емисии. Транспонирането на Директивата в България е в ход чрез сътрудничеството между Министерството на енергетиката, Министерството на регионалното развитие и АУЕР. Като основен елемент е заложен принципът „Енергийна ефективност на първо място“, който трябва да ръководи всички политики, инвестиции и регулации.

България разработва Национален план за саниране на сградите с минимални енергийни изисквания, интегриране на ВЕИ, устойчива мобилност и „паспорт“ на сградите.

Вече се изпълнява програма за безвъзмездно финансиране на ВЕИ за домакинства за слънчеви и фотоволтаични системи до 10 kWp, с над 1500 одобрени проекта и почти удвоени мощности през 2023 г., като интересът продължава да расте.

Ключова дългосрочна мярка е създаването на Национален фонд за декарбонизация, който ще осигурява средства за обновяване и нисковъглеродни инвестиции.

Ива Петрова посочи, че новите европейски изисквания предвиждат минимум 50% ВЕИ в централните отоплителни и охладителни системи до 2027 г. и пълно използване на възобновяема енергия или отпадна топлина до 2050 г.