Втора конференция на тема „Compliance“

В София се състоя Втора конференция на тема „Compliance“. Събитието, което се проведе на 27 февруари 2018 г. в хотел „Балкан“ по инициатива на Специализираната комисия (СК) „Compliance“ при Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), беше посветено на устойчивостта на веригата за доставки, отговорността на управителите, мерките срещу прането на пари, електронна търговия и защита на личните данни, нелоялни практики и заблуждаваща реклама.

Партньори на събитието бяха „Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц“, „Георгиев, Тодоров и Ко.“, „Пенков, Марков и партньори“, „Попов, Арнаудов и партньори“, „Димитров, Петров и Ко.“ и „КПМГ България“.

За устойчивостта на веригата за доставки говори Бьорн Ракенес, директор „Снабдяване и логистика“ в „Теленор България“. Той даде конкретен пример за голям скандал с „Теленор“ в Бангладеш от 2008 г. Тогава журналисти установяват, че подизпълнителите, които изграждат мрежата на мобилния оператор в страната, са наели 13-годишни деца да работят. „Тогава осъзнахме, че носим отговорност за цялата верига за доставки, тъй като ние сме крайният потребител“, каза Ракенес.

Адвокат Светлин Адриянов, партньор в адвокатска кантора "Пенков, Марков и партньори" и председател на СК Compliance към ГБИТК описа различните случаи, в които управителите на компаниите могат да носят имуществена, административна или наказателна отговорност, например за вреди, причинени от сделки, които са извън обичайната дейност на дружествата, или които са осъществени при непазарни условия. Имуществена отговорност към държавата управителите могат да носят при укриване на факти, което води до несъбиране на задължения за данъци или осигуровки. Санкциите са глоба или лишаване от свобода.

Адвокатът Димитър Цвятков, старши партньор в "Си Ем Ес" направи презентация на новия законопроект за мерките срещу пране за пари. Предвижда се въвеждане на единни вътрешни правила за адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители и счетоводители. В новия законопроект за изменения в Закона за мерките срещу изпиране на пари в България е заложено правото на пълен достъп на определени държавни органи, които имат задължения по закона за мерките за изпиране на пари. Задължените лица, когато осъществяват проверка по отношение на своите клиенти, също ще имат достъп за конкретния случай. Не се предвижда обаче достъп на организации и лица, които могат да докажат негативен интерес, което стеснява приложното поле на българския закон. Установяване на произхода на средства ще се осъществява при операции над 15 хил. евро или 5 хил. евро в брой, както и при превод на пари над 1000 евро и във всеки случай, когато има съмнения за риск от изпиране от пари.

През 2019 г. се очаква и първата регулация на криптовалутите с дефиниция за това какво означават те, откъде произтичат и по какъв начин се прехърля собствеността им. Тази инициатива ще бъде част от 5-ата директива относно мерките срещу изпиране на пари.

Електронната търговия и защитата на лични данни бе друг тематичен модул, част от конференцията. Адвокат Лена Бориславова от адвокатска кантора "Георгиев, Тодоров и Ко." представи въпросите във връзка със съдържанието на уеб страниците, политиката за поверителност, използването на бисквитки, онлайн маркетинга, електронните съобщение с търговско съдържание. Тя припомни досегашните изисквания - за предоставяне на информация за личността на търговеца, ЕИК, наименованието, вида стоки, крайната цена, която потребителят трябва да плати, информация за сключвания договор. Нови изисквания ще влязат в сила във връзка с регламента за защита на личните данни - те са свързани с политиката за поверителност и използването на бисквитки. Самоличността на администратора на личните данни и целта на събирането им ще трябва да бъде упомената на уеб страницата. Новият регламент задължава търговците да поднасят информацията по лесноразбираем за потребителя начин. Когато се използват бисквитки е необходимо потребителят да бъде информиран преди бисквитката да бъде поставена в крайното устройство.

Адвокат Станислав Николов, асоцииран партньор в адвокатска кантора "Попов, Арнаудов и партньори" презентира нормативната уредба, касаеща нелоялни практики и заблуждаваща реклама. Специфичното при случаите на заблуждаваща реклама е, че не органът трябва да докаже, че е извършено нарушение, а рекламодателят и рекламната агенция, в случай че има съмнения, трябва да докажат, че тяхната реклама не е заблуждаваща и не е забранена със сравнителна реклама, обясниха експертите в дискусионния панел. Отговорност носят както рекламната агенция, така и рекламодателят. Санкциите варират от 30 до 50 хил. лв. в зависимост от нарушението.

В рамките на конференцията бе представена и новоиздадената брошура на ГБИТК „Compliance…”, посветена на различните аспекти на регулаторната среда за бизнеса в България - нормативните режими и етичните правила, с които търговците трябва да се съобразяват в ежедневната си дейност, обединени в понятието „Комплайънс“ (Compliance), изготвена от СК „Комплайънс“ към Камарата.

Back