Бизнес организации поискаха назоваването на успешните компании

Дискусионен форум на тема „Да извадим успеха от анонимност“ се проведе на 18.11.2019 г. в София. Събитието бе организирано от Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), Българската стопанска камара (БСК) и Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и е част от инициативата „За да успеем в България“, която десет бизнес организации стартираха през юни 2019 г.

„Инициативата „За да успеем в България“ е провокирана от неспоменаването от страна на медиите на имена на фирми и третирането на всяко показване или назоваване на компания или марка като скрита реклама“, уточни д-р Митко Василев, главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара при откриване на форума.

„Малко хора знаят, че първите пет пера в българския износ са машиностроенето и автомобилостроенето и електротехниката и електрониката - все сектори с висока и средна добавена стойност. Добрите практики са анонимни, а проблемите са назовани поименно“, смята Васил Велев, председател на АИКБ.

Според Радосвет Радев, председател на БСК, у работещите в медиите е произведена уплаха да казват очевидното, а подтекстът на форума е връщането на свободата на журналистите.

39% от българите смятат, че в България бизнес може да се прави, сочи проучване на изследователски център „Тренд“, което бе представено от съоснователя му Димитър Ганев. 34% от анкетираните за проучването на „Тренд“ отговарят негативно на въпроса, а 27 на сто - че не могат да преценят. Сред по-младите, които са между 18 и 41 години, се забелязват много по-позитивни нагласи. Целта на проучването е да се установи дали икономическата реалност в България се припокрива в голяма степен с картината, която медиите дават, обясни Ганев. На въпроса в каква посока се развива българската икономика 31% от анкетираните казват, че се развива в позитивна, а 49% - в негативна. 63% от попитаните искат да научават за българските предприемачи. Според резултатите от проучването в най-голяма степен повишаването на заплатите се свързва с успешното икономическо развитие на България (48%). 39% от анкетираните свързват успешното икономическо развитие с откриването на нови работни места. 59% не одобряват неспоменаването на имената на успешните компании, а според 74% от запитаните в българските медии преобладават негативни новини.

„Икономиката на България е излязла от 19-и век“, смята главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. По думите му износът на България в периода 2008 – 2018 г. е претърпял значителни промени. За 10 години ръстът на износ на електрически съоръжения се покачва повече от три пъти, търгуването с машини - два пъти, а износът на автомобилната индустрия - с рекордните шест пъти. За сравнение, през 2001 г. основният износ е бил облекла, плетива и метали. Красимира Величкова, директор на Българския дарителски форум, уточни, че през 2018 г. над 37 млн. лв. са дарени от компании в България.

„Имаме различни роли - държавниците имат ролята да говорят добре за това, което предлага държавата, ние като работодатели трябва да създаваме добри условия за работа, културните институции да ни търсят за партньорства, за да случваме добри проекти, а медиите - да информират. Всички, с нашите роли, трябва да се обединим, за да постигнем позитивен резултат“, обясни Милена Драгийска-Денчева, главен изпълнителен директор на „Лидл България“.

Кирил Вълчев, главен секретар на Съюзa на българските национални електронни медии (СБНЕМ), засегна въпроса за автоцензурата, вкл. у събеседниците. „Няма никакъв спор, че законодателен проблем няма. Има методически указания на Съюза за електронни медии, които ясно дефинират кое е информация и кое е реклама“, каза той . Според него Закон за радиото и телевизията трябва да има, но той трябва да е Закон за БНТ и БНР, които трябва да дадат пример.

„Категорична съм, че СЕМ няма разнопосочни практики по темата. Няма санкционирана медия за коректно споменаване на бранд, с информационна цел. Обединили сме се в общата мисия, когато има положителна новина, медията да не се притеснява да я показва. Налице е, обаче, сериозна автоцензура. Самите гости се автоцензурират.“, каза Розита Еленова, председател на СЕМ.

„Законът не пречи на никого да съобщава факти“, поясни Тома Биков, зам.-председател на Комисията по култура и медии при 44-то НС, като изрази готовност за пренаписване на закона, така че да е максимално ясно какво може и какво не може да прави една медия.

Има рекламни интереси, има бизнес интереси, но ние преди всичко сме общество и трябва да мислим за обществения интерес и необходимостта от обективна информация. Нещо повече, информацията за успеха и постиженията на хората не трябва да продължават да бъдат анонимни, заключи председателят на Специализирана комисия „Икономическо развитие“ към ГБИТК Лидия Шулева.

Back