Стокообменът на България с провинция Бавария е нараснал седем пъти

30.11.17

В началото на 2017 г. България заема четвърто място по значимост като търговски партньор за Бавария в Югоизточна Европа, а стокообменът вече приближава 1 млрд. евро годишно. Увеличението е повече от седем пъти от 2000 г. до сега. Това стана ясно по време на среща между заместник-министъра на икономиката Александър Манолев, Франц Йозеф Пширер, държавен секретар в Баварското Държавно министерство на икономиката и медиите, енергетиката и технологиите. На срещата присъства и д-р Митко Василев, представител на провинция Бавария в България и главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара.  

България е ценен външнотърговски партньор на Бавария, подчерта държавният секретар Пширер и обърна внимание на перспективите за увеличаване на инвестициите и мерки за стимулиране на стокообмена. От своя страна зам.-министър Манолев допълни, че цифрите показват, че България се утвърждава като важен пазар и доставчик с постоянен ръст на експорта за Бавария и изрази надежда това да е аргумент и други немски компании да предпочетат партньорство с нашата страна. Договорено бе през лятото на 2018 г. да бъде организиран бизнес форум в България с представители на баварския бизнес.

По време на среща с ръководството на Направление Външна икономика в Индустриално-търговската камара за Мюнхен и Горна Бавария зам.-министър Манолев представи възможностите за инвестиции в България и покани баварски компании да посетят страната. Той представи и индустриалните зони в България и плановете за обособяване на две нови локации при Сандански и Кърджали.

Сред секторите, които представляват интерес за баварския бизнес бяха коментирани автомобилостроенето, машиностроенето, електроника и електротехника, информационни технологии и телекомуникации, химическа и фармацевтична промишленост, логистика и др. Съществува потенциал за привличане на германски инвестиции във високопроизводителни сектори, включително високотехнологични производства и услуги със средна и висока добавена стойност - наука и образование, информационни технологии, иновации и научноизследователска дейност, стана ясно по време на срещата.